Ключалките в древността

В книгата на Исая е казано: Ис.22:22 : „И ключа на Давидовия дом ще туря на раменете му“ (8в пр.н.е.). За отключване и заключване на вратите с ключ се говори в Книгата на Съдиите Израилеви – Съдии 3:23-25, написана 600 години по-рано.Ключове, брави и техните изображения се ползват в много религиозни обреди, вярвания и суеверия по целия свят. Например, в някои култове се вярва, че душата на мъртвеца, напускайки дома се промъква през цепнатините на затворените врати. За да облекчат пътя  и към Царството Небесно до погребението държат вратите в къщата отворени. В някои страни подобно суеверие изисква да се отворят всички брави, включително мебелните.

В книгата на Неемия глава 3 се посочва, че при ремонта на старите врати на Йерусалим – приблизително 445г пр. н. е. – „вставиха вратите им, ключалките им и засовите(резетата) им“

В Индия, в епохата на император Аннама, съкровищата затваряли в големи дървени сандъци, които поставяли на малки островчета в езерцата , намиращи се във вътрешните дворове на двореца. Там те били защитавани от кралските „ангели-хранители“ – крокодилите държани полугладни. Влизането във водата означавало сигурна смърт.

Много известна е легендата за Гордиевия възел, разсечен с един удар от Александър Македонски. Този прословут възел играел ролята на ключалка на колесницата на фригийския цар Гордий. Според предсказанието на оракула, този който го развърже ще покори цяла Азия. Великият пълководец не се справил с хитрата плетка на възела и разрешил проблема в характерния си маниер, не забравайки да покори почти цяла Азия впоследствие…  Така през 333 г пр. н. е. се появил първия „касоразбивач“ , открил свой способ за отваряне на тогавашните ключалки.